PostHeaderIcon Левски, из Немили-недраги

Васил Левски

Васил Левски

Тук искам да споделя с вас любимите си цитати от „Немили-недраги“, отново на Иван Вазов. На Васил Левски Вазов е посветил глава единадесета от повестта. Няма да я копирам цялата тук, защото всеки може да я намери много лесно. А още по-добре ще е, ако я имате тази книжка във вашата библиотека и я прочетете.

 

Любимите ми цитати тук са два.

Първият:

Попитаха го един път селяните от Софийско, дето той устройваше трескаво комитети:

— Бай Василе! Когато се освободи България, кого ще си турим цар?

— Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. И сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство — отговори Левски навъсено.

— Ами ти каква служба ще вземеш тогава?… Зер, пада ти се най-първа служба.

— Никаква. Ще ида у други поробени народи, да правя това, което правя тук сега.

И той говореше искрено.

 

Вторият:

В едно свое писмо Ботев казва следующето за Левски, с когото намира подслон в една ветрена мелница накрай Букурещ: „Приятелят ми Левски е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е тъй весел, както и кога се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!“

 

И, въпреки всички тези думи, на всички тези хора, казани за Апостола на свободата, ние само можем да предполагаме какъв всъщност е бил той, какъв е бил гласът му, как е реагирал на различни неща. Неоспорим факт, в който никой не се съмнява, е, че Левски е ненадминат национален герой.

 

1 коментар to “Левски, из Немили-недраги”

Оставете коментар

Трябва да сте логнати, за да пишете коментари.